Последно

 Наум аз пак броя звездите,

 загледана в небесния им блясък

 и тихо шепнат ми вълните,

 заливащи студения и мокър пясък.

 Вечер е. Вълните пак танцуват бурно,

 а там, далече корабите светят,

 контрастират те с морето траурно

 и като надеждата искрят.

 Няма топлина, нощта е студена,

 ледено пак вятърът ме гледа

 и отново се чувствам изгонена,

 мечтите ми изчезват без следа.

 Нощта пронизва моята душа

 и ми носи само омраза

 ........................................

 бавно залязва моят живот

 и очите ми се затварят.