Последно
449
0
0
Последно
Наум аз пак броя звездите,
загледана в небесния им блясък
и тихо шепнат ми вълните,
заливащи студения и мокър пясък.
Вечер е. Вълните пак танцуват бурно,
а там, далече корабите светят,
контрастират те с морето траурно
и като надеждата искрят.
Няма топлина, нощта е студена,
ледено пак вятърът ме гледа
и отново се чувствам изгонена,
мечтите ми изчезват без следа.
Нощта пронизва моята душа
и ми носи само омраза
........................................
бавно залязва моят живот
и очите ми се затварят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Някоя Си Всички права запазени
