Последно
Наум аз пак броя звездите,
загледана в небесния им блясък
и тихо шепнат ми вълните,
заливащи студения и мокър пясък.
Вечер е. Вълните пак танцуват бурно,
а там, далече корабите светят,
контрастират те с морето траурно
и като надеждата искрят.
Няма топлина, нощта е студена,
ледено пак вятърът ме гледа
и отново се чувствам изгонена, ...