Последно

10.11.2017 г., 9:26 ч.

Поезия » Любовна

582 3 4

Усещам, страх те е обзел, от мойта обич, грапава, корава,

изплаши се във тоз живот да си до мен, усмихната, обичана, желана.

Да бъдеш нощен блян и сън и зов, да скиташ боса под звездите

и винаги когато те повикам да идваш с цвете във косите.

Разбирам, трудна беше таз любов, и се проточи много време.

Не исках твоите ръце да галят никой друг, и затова превърнах я във бреме.

Когато къпех те във огнена любов, ти тръпнеше от студ скована.

Когато мразех те в нощта, ти плачеше от любовта ми неразбрана.

Приемам, избора ти в този час, РАЗДЯЛА се нарича и вовеки,

ще помня този мрачен ден, с дъжда и мокрите пътеки.

Сега аз бродя в тъмна нощ, и тежко спъвам се, но ставам.

Горчиви сълзи бликат в моите очи и кървава следа след мен оставям.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

e4i (Елена)

2017-11-11T09:06:37+02:00

От вчера се връщам и препрочитам този стих. Оставих го да отлежи. Преминаха през мен съпреживяване, болка, разбиране, приемане,...безнадеждност...и завърши с надежда. Има ли следа, има и надежда. Майсторски, искрено написано.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-11-11T07:07:26+02:00

Разбрах.
maistora (Красимир Тенев)

2017-11-10T21:36:44+02:00

Не коментира мен. Нямам втори профил.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-11-10T11:26:05+02:00

Не бива да се страхуваме да обичаме. Не бива. Извинявай, Майсторе! Май не биваше да коментирам ТЕБ...