Последно
Усещам, страх те е обзел, от мойта обич, грапава, корава,
изплаши се във тоз живот да си до мен, усмихната, обичана, желана.
Да бъдеш нощен блян и сън и зов, да скиташ боса под звездите
и винаги когато те повикам да идваш с цвете във косите.
Разбирам, трудна беше таз любов, и се проточи много време.
Не исках твоите ръце да галят никой друг, и затова превърнах я във бреме.
Когато къпех те във огнена любов, ти тръпнеше от студ скована.
Когато мразех те в нощта, ти плачеше от любовта ми неразбрана.
Приемам, избора ти в този час, РАЗДЯЛА се нарича и вовеки,
ще помня този мрачен ден, с дъжда и мокрите пътеки.
Сега аз бродя в тъмна нощ, и тежко спъвам се, но ставам.
Горчиви сълзи бликат в моите очи и кървава следа след мен оставям.
© Красимир Тенев All rights reserved.
