Последно
Целуни ме. Ще бъде последно.
Този мрак ще го мразим. До болка.
Щом до днес си ме нямал,е редно
да превърна мечтите си в точка.
Часовете , в които те чаках,
аз броях любовта в небесата
И ти казвам, звездите изплаках.
И започнах да сричам душата си.
И сега щом погледна нагоре,
твоят образ със моя се слива.
И проклет да си ти, който можеш
още в тебе света да събираш.
И нощта се разпада на стъпки,
ти четеш всяко мое начало.
Аз съм дреха, зашита от кръпки
и мечтая за твоето тяло.
Но целувката днес е последна.
Щом те нямаше вечно за мене.
Ако утре в звездите погледна
Те ще плачат във минало време.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
