Dendu89 (Деница Гарелова)
727 9772
17.06.2020 г., 17:14 ч.  

Последно 

  Поезия » Любовна
727 11 25

Целуни ме. Ще бъде последно.

Този мрак ще го мразим. До болка.

Щом до днес си ме нямал,е редно

да превърна мечтите си в точка.

 

Часовете , в които те чаках,

аз броях любовта в небесата

И ти казвам, звездите изплаках.

И започнах да сричам душата си.

 

И сега щом погледна нагоре,

твоят образ със моя се слива.

И проклет да си ти, който можеш

още в тебе света да събираш.

 

И нощта се разпада на стъпки,

ти четеш всяко мое начало.

Аз съм дреха, зашита от кръпки

и мечтая за твоето тяло.

 

Но целувката днес е последна.

Щом те нямаше вечно за мене.

Ако утре в звездите погледна

Те ще плачат във минало време.

 

 

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, магьоснице🌹❤️
  • 🌺 И тук бях, великолепна си!
  • Наденце 🌹🌞
  • Разкош!
  • Благодаря, мила❤️
  • Доче, прекрасен поетичен отговор. 🌹❤️
    Красе, радвам се, че хареса 🌺
    Юри 🥃🥃
  • Страхотно е, Дени!
  • Аз съм дреха, зашита от кръпки
    и мечтая за твоето тяло.! Най-много ми хареса, че утре звездите няма да плачат Вълнуваща и категорична Дени!
  • Всичко с марка „последно”навява
    непоследна тъга във душата.
    И подскачат верига от зарове
    що подхвърля дланта на съдбата.

    Сетно утро. И нощ, и целувка,
    и последна възможност за прошка.
    Самота за последно (до утре).
    Някой горе подрежда колодата.

    Може би за последно. Кой знае?
    Предпоследна е само надеждата.
    Тя не вярва в последно гадаене.
    И умира ( по принцип) последна…

    С Възхищение( и вдъхновение) ръкопляскам !Страхотно е Дени!
  • Марианка, Ники, Мите, Елка, Светулке, Стойчо, толкова се радвам, че сте тук 🌸
  • Тук и някой друг е плакал вече
    в безсънието на звездната вечер...
    Поздравления за написаното от теб, Дени!
  • Поздравления за въздействащото слово, Дени!
  • Дени, много красиво и романтично! Но, гледай напред!
  • Браво Дени!
    Красива тъга и начин на обрисуване!
  • "И нощта се разпада на стъпки,
    ти четеш всяко мое начало.
    Аз съм дреха, зашита от кръпки
    и мечтая за твоето тяло."

    Фантастично и красиво! Думите са излишни! Поздравления!
  • Георги, благодаря ☀️
    Райне, наистина страхотен стих. Много си добра. ☀️🌹
    Кети, много се радвам, че си се спряла тук. 💐
  • Много, много красиво!
  • Сигурно няма да мога да го пусна, че сутринта пуснах друго, но това няма значение... Аз просто много тъжни стихове съм писала като по-млада, ама много и ми се прииска да прегърна емоцията, която боли в стиха ти... Та това е поетична прегръдка😜
  • Прекрасна тъга.
    Поздравявам те 🌹
  • Райне, пусни го като свързано. Трогната съм. Ти си толкова, толкова талантлива. ☀️🌹
  • Само за да те усмихна, за теб:

    Погали ме. Ще бъде начало.
    Светлината ще стане фриволна.
    Щом от нас ще зависи изцяло
    да осъмват цветята доволни.
    Без да търся и без да очаквам,
    без да крия в очите искрата,
    от душата си сенчица пратих
    да отвори врата на луната.
    И сега, щом усетя прашеца
    на зведите, които я следват,
    аз си знам, че ще бъдем агнеца,
    оцелял като шепот вълшебен,
    щом нощта се разпада на капки
    и оставям кръвта си без тяло,
    и заситени с теб сетивата ми
    татуират сърце върху вярата.
    И дори да е нежност безследна
    дето всичкия ум ще ми вземе,
    само с риза от теб, усмирена,
    ме лекувай в последното време.
  • Благодаря, Велина, че усети това стихотворение 🌹
  • „И започнах да сричам душата си.” – чак усетих заекването в прочита на изгубената в него душа. Но, ако ли започнем да се губим, то наистина изборът трябва да бъде само един.
  • Благодаря, Гени ☀️❤️
  • Много красиво и тъжно. Хареса ми!
Предложения
: ??:??