15.11.2020 г., 11:40  

Последно

786 2 0

Животът аз сама ще продължа!

Бих искала също да ти кажа –

не ме е страх отново тоз път да извървя,

без посока, усмихната и помъдряла.

 

С компромисите говорих аз на ти,

приключих с тях и лек ми е товара.

Една затворена врата –

отваря нови хоризонти във безкрая.

 

Вината аз няма да разпределя,

защото няма в тази част виновен.

Не тя подтикна мене към това,

сама аз тоз път да продължа.

 

Съжалението оставам също тук,

не трябва и на теб ще проумееш.

Но спомените, снимките дори,

запази ги те в лоши дни ще те посгреят.

 

Изпълнени със новите мечти,

готови пореден полет да поемем.

Ръце отпускаме един от друг – върви,

назад не се обръщай, там няма нищо вече да печелиш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...