15 нояб. 2020 г., 11:40  

Последно

785 2 0

Животът аз сама ще продължа!

Бих искала също да ти кажа –

не ме е страх отново тоз път да извървя,

без посока, усмихната и помъдряла.

 

С компромисите говорих аз на ти,

приключих с тях и лек ми е товара.

Една затворена врата –

отваря нови хоризонти във безкрая.

 

Вината аз няма да разпределя,

защото няма в тази част виновен.

Не тя подтикна мене към това,

сама аз тоз път да продължа.

 

Съжалението оставам също тук,

не трябва и на теб ще проумееш.

Но спомените, снимките дори,

запази ги те в лоши дни ще те посгреят.

 

Изпълнени със новите мечти,

готови пореден полет да поемем.

Ръце отпускаме един от друг – върви,

назад не се обръщай, там няма нищо вече да печелиш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...