15 нояб. 2020 г., 11:40  

Последно

792 2 0

Животът аз сама ще продължа!

Бих искала също да ти кажа –

не ме е страх отново тоз път да извървя,

без посока, усмихната и помъдряла.

 

С компромисите говорих аз на ти,

приключих с тях и лек ми е товара.

Една затворена врата –

отваря нови хоризонти във безкрая.

 

Вината аз няма да разпределя,

защото няма в тази част виновен.

Не тя подтикна мене към това,

сама аз тоз път да продължа.

 

Съжалението оставам също тук,

не трябва и на теб ще проумееш.

Но спомените, снимките дори,

запази ги те в лоши дни ще те посгреят.

 

Изпълнени със новите мечти,

готови пореден полет да поемем.

Ръце отпускаме един от друг – върви,

назад не се обръщай, там няма нищо вече да печелиш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...