Последно желание

7.12.2008 г., 17:21 ч.

Поезия » Философска

1227 0 20

Стаена в спалнята на мрака
една душа на глас ридай,
че няма сили да дочака
цвета на утринния рай.
А как жадува да прегърне
с усмивка първите лъчи
и слънцето с очи да зърне
преди сама да полети.
Но ето светлината идва,
изгряват първите лъчи,
ефирната и плът политва
в небето с обич да кръжи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Последно желание

Искате да прочетете повече?

Предложения