Последно желание

Dec 7, 2008, 5:21 PM

Poetry » Phylosophy

1229 0 20

Стаена в спалнята на мрака
една душа на глас ридай,
че няма сили да дочака
цвета на утринния рай.
А как жадува да прегърне
с усмивка първите лъчи
и слънцето с очи да зърне
преди сама да полети.
Но ето светлината идва,
изгряват първите лъчи,
ефирната и плът политва
в небето с обич да кръжи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Последно желание

Want to read more?

Random works