Последно обещание

26.07.2014 г., 14:41 ч.

Поезия » Любовна

607 0 2

Обеща:
Ще те искам, жадувам и пазя
като бъдеще в дом на последен адрес.
И ще бъда последният камък в овразите,
който носи звездите на люлка.
От днес.
И додето отварям очи, ще те гледам
до последната песен на гларуса бял.
Ще съм твой капитан, поел вахта последна
пред бездънния вик за деветия вал.
Ще те търся – имане -

под извора карстов
на селцето, родено в десети Балкан
и с последните длани на истински майстор
ще ти вдигна палат на самия мегдан.
Но не с китка от здравец - със плач го намокрих,
преди слънцето двора му да изсветли.
Заваля. За последно.
Не стигнал до покрив,
той напусна градежа.
По първи петли.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

stenli499 (Станислава)

2014-07-30T08:18:19+03:00

Спокойна сряда на вас...
Смиф (Валентин Евстатиев)

2014-07-28T11:22:27+03:00

Все пак допускам, че е бил искрен. Понякога просто така се случва. Силно стихотворение, въздействащо! Благодаря ти, че продължаваш да публикуваш в "Откровения", Стенли!