Jul 26, 2014, 2:41 PM

Последно обещание

  Poetry » Love
792 0 2

-



Обеща:
Ще те искам, жадувам и пазя
като бъдеще в дом на последен адрес.
И ще бъда последният камък в овразите,
който носи звездите на люлка.
От днес.
И додето отварям очи, ще те гледам
до последната песен на гларуса бял.
Ще съм твой капитан, поел вахта последна
пред бездънния вик за деветия вал.
Ще те търся – имане -

под извора карстов
на селцето, родено в десети Балкан
и с последните длани на истински майстор
ще ти вдигна палат на самия мегдан.
Но не с китка от здравец - със плач го намокрих,
преди слънцето двора му да изсветли.
Заваля. За последно.
Не стигнал до покрив,
той напусна градежа.
По първи петли.




-

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

  • Спокойна сряда на вас...
  • Все пак допускам, че е бил искрен. Понякога просто така се случва. Силно стихотворение, въздействащо! Благодаря ти, че продължаваш да публикуваш в "Откровения", Стенли!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...