Последно обещание

Jul 26, 2014, 2:41 PM

Poetry » Love

660 0 2

Обеща:
Ще те искам, жадувам и пазя
като бъдеще в дом на последен адрес.
И ще бъда последният камък в овразите,
който носи звездите на люлка.
От днес.
И додето отварям очи, ще те гледам
до последната песен на гларуса бял.
Ще съм твой капитан, поел вахта последна
пред бездънния вик за деветия вал.
Ще те търся – имане -

под извора карстов
на селцето, родено в десети Балкан
и с последните длани на истински майстор
ще ти вдигна палат на самия мегдан.
Но не с китка от здравец - със плач го намокрих,
преди слънцето двора му да изсветли.
Заваля. За последно.
Не стигнал до покрив,
той напусна градежа.
По първи петли.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

stenli499 (Станислава)

2014-07-30T08:18:19+03:00

Спокойна сряда на вас...
Смиф (Валентин Евстатиев)

2014-07-28T11:22:27+03:00

Все пак допускам, че е бил искрен. Понякога просто така се случва. Силно стихотворение, въздействащо! Благодаря ти, че продължаваш да публикуваш в "Откровения", Стенли!