Роз, о, мила,

ти знаеше, че не бе единствена,

че преди е било, и след теб

пак ще има жени в живота ми,

ала разбери, че и ти имаше честта

да ме обичаш, както единствено ти би могла,

и да ме убиеш по твоята уникална идея.

О, очи на убиец! Нима е възможно

друга такава жестокост да има...

Или всичко това във ума ми е?...

Любима моя,

знаеш ли колко пъти съм умирал?

Че по-разумен от котка съм и живея отново,

но страх ще да диктува живота ми...

Във чуждия поглед - лъст и желание,

уви, ловци и вампири под маски

на страст, самота, отчаяние,

непокорени върхове, а всъщност - окаяние.

След всяка смърт търсих,

търсих душа, спасение, теб, търсих себе си,

през прозореца на нашата спалня, о, Роз,

гледах Зима и Лято ведно, гледах своето погребение.

О, красиво видение!

Последното листо от дървото замина си,

нека пием за твоя триумф и за мойто рождение!

Ала Роз, дано тази капка вино,

де пада по бузата ти, е твоя победа...

(... а не поражение... )