Последно сбогом
Виждам го в очите ти,
чувствам го в душата ти.
В очите - обич закъсняла,
в сърцето - пустош в безкрая.
Посмях да те обикна,
осмелих се да те видя,
реших да те докосна,
но ти така и не откликна!
Мразя те, но в същност те обичам!
Ето ме сега, в безкрая -
там си само ти.
Целувка, мимолетна страст,
а може би е шепот от една лъжа.
Защо не ме обикна?
Кога изтръгна моето сърце?
Къде ли си сега? Със нея?
Мразя я, проклинам любовта!
Съжалявам я и теб, дори!
Съжалявам за изгубените дни!
Съжалявам за пролетите сълзи!
И ето, казвам сбогом, моя сляпа и болезнена
любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лия Василева Всички права запазени
