Последно сбогом
Виждам го в очите ти,
чувствам го в душата ти.
В очите - обич закъсняла,
в сърцето - пустош в безкрая.
Посмях да те обикна,
осмелих се да те видя,
реших да те докосна,
но ти така и не откликна!
Мразя те, но в същност те обичам!
Ето ме сега, в безкрая -
там си само ти.
Целувка, мимолетна страст,
а може би е шепот от една лъжа.
Защо не ме обикна?
Кога изтръгна моето сърце?
Къде ли си сега? Със нея?
Мразя я, проклинам любовта!
Съжалявам я и теб, дори!
Съжалявам за изгубените дни!
Съжалявам за пролетите сълзи!
И ето, казвам сбогом, моя сляпа и болезнена
любов!
© Лия Василева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Страхотно стихотворение!Имаш усета да пишеш определено!Браво!и продължавай все така имаш 6 от мен
-
Много е хубаво!!!Целувки мила!
-
Трудно е да кажеш сбогом и това остава следа в теб, но именно трудностите ни правят по-силни!Желая ти много щастие след тази раздяла
-
Недей да тъжиш...Да,вярно...Боли,но с времето всичко избледнява.Спомените си отиват,остава само празнота.И все пак никога не е късно някой да я запълни
Горе главата,Лия!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
