8.03.2013 г., 20:08

Последно сбогом

560 0 0

                                            Навън слънцето изгрява
                                     и двете рози на перваза озарява,
                                              но топлите им цветове
                                   не могат веч′ да стоплят моето сърце,
                                                 то отдавна изстина
                                             и заедно със теб загина,
                                                 студената ти ръка
                                           аз сега безмълвен държа.

 

                                Молитви, надежди към небето отправям,
                                       но обратно аз нищо не получавам,
                                            няма последна игра на шах,
                                           нито последна усмивка дори,
                                       ах, с какво заслужи ти тази съдба
                                       и дали можех аз нещо да променя?
                                  Помня всички добрини и големи злини,
                                  но мисля, че ти не заслужи това, но уви.

 

                                       Краят ти дойде, осъзнавам това,
                                        но все пак искам да си тук сега,
                                     студено тяло влиза в топлата земя,
                                              дано успее да го сгрее тя.
                                       Събрали сме се тук мъже и жени,
                                    защото ти си докоснал нашите души.
                                    Надежди, молитви и пожелания много
                                      отправяме ние за теб днес СБОГОМ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....