Mar 8, 2013, 8:08 PM

Последно сбогом 

  Poetry » Other
458 0 0
Навън слънцето изгрява
и двете рози на перваза озарява,
но топлите им цветове
не могат веч′ да стоплят моето сърце,
то отдавна изстина
и заедно със теб загина,
студената ти ръка
аз сега безмълвен държа.
Молитви, надежди към небето отправям,
но обратно аз нищо не получавам,
няма последна игра на шах,
нито последна усмивка дори, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Попов All rights reserved.

Random works
: ??:??