Ще бъда сам и ще боли.
Там на медицинското легло.
Почти със затворени очи,
ще се моля пак за мъничко любов!
А сълзите ще текат,
знам от дядо и мъжете плачат.
Там отгоре той ще плаче пръв,
че в битката с живота се предавам!
Дано поне пък татко да прости -
не се научих да се боря.
И за дето скрих аз мъжките сълзи,
че не го накарах никога да се гордее!
А на тебе, мамо как да ти го кажа?!
Едно огромно „Извинявай“!
Оставям ти писмо за сбогом,
и прости, че заминавам!