Patrizzia (Надежда Ангелова)
2326 18297
11.02.2025 г., 23:09 ч.

Последното пиянство 

  Поезия » Любовна, Философска, Строги форми
63 3 3

Съдбата ми насам-натам залита,
пияна ли е? Аз горчилки пих,
а тя зад някой ъгъл вечно скрита,
четеше на тълпите моя стих.

 

И не остави чаша неизпита,
във всяка кръчма нея все открих.
С бродяги и пияници се скита,
а после махмурлука ѝ церих.

 

Прегръщах я и милвах. Смя се, плака.
Клошарите презряха я дори.
Не я предадох никога на мрака,

 

звезда в душата имам и за три
съдби. Последното пиянство сякаш
си ти, любов... Ще пием до зори...

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Мини! Не съществува такова понятие като стара любов, Стойчо. Поне за мен. Миналото ни прави това, което сме днес. И нищо повече. Благодаря ти!
  • Хубав стих, Наде, както винаги, докосна душата ми. Прегръщам те!
  • "За старата любов--докрай!
    За миналите дни!
    Ти чаша нежност ми подай
    за миналите дни!"
    Робърт Бърнс
    Съвсем естествено състояние при поетите!
    Поздравления, Надежда!🙂
Предложения
: ??:??