Последното пиянство
Съдбата ми насам-натам залита,
пияна ли е? Аз горчилки пих,
а тя зад някой ъгъл вечно скрита,
четеше на тълпите моя стих.
И не остави чаша неизпита,
във всяка кръчма нея все открих.
С бродяги и пияници се скита,
а после махмурлука ѝ церих.
Прегръщах я и милвах. Смя се, плака.
Клошарите презряха я дори.
Не я предадох никога на мрака,
звезда в душата имам и за три
съдби. Последното пиянство сякаш
си ти, любов... Ще пием до зори...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
