МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4089
28.11.2019 г., 8:12 ч.

Послепис: Аз и Александър 1 

  Поезия » Любовна
398 1 3

Някой далечен насън ме повика.

Нещо прошепна ми сребърен глас.

Вън, зад прозореца, с ледена пика

бдеше мъглата в предутринен час.

 

Някой бе тръгнал към мен през чукари,

буйни реки и усойни гори.

Снежни вихрушки бе изпреварил,

слънчев летеше на кон бързокрил.

 

Някой намери ме – бяла и спяща.

Да ме докосне дори не посмя.

Някой ме искаше – топла и зряща,

бе на колèне пред моя праг.

 

Да, някой ме викаше, после полека

хлопна вратата на моя чертог.

Слънчева флейта след него отекна,

чух конски тропот сред снежен въртоп.

 

Някой загуби ме днес безвъзвратно.

Злата прокоба от мен не свали.

Тъжен и празен се върна пак в лятото.

Да ме целуне забрави, уви.

 

 

6.08.1995

 

https://www.youtube.com/watch?v=kAOiOa2AHvk

https://www.youtube.com/watch?v=zqg2WeJia48

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Послепис: Аз и Александър 2
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67
Проза
Лилаво и сребърно, роза и кръст. Един рицар в блестящи доспехи тръгва на път.
Александър Блок ме гледа от корицата. Зад гърба му – снежно море. Над него се е развихрила буря и се сипят снежинки – искрящи и звездни като хиляди остри сълзички. Те потъват в синята чаша ледено вино, отразяващо очите на ...
  501  7 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??