Послепис: Аз и Александър 1
Някой далечен насън ме повика.
Нещо прошепна ми сребърен глас.
Вън, зад прозореца, с ледена пика
бдеше мъглата в предутринен час.
Някой бе тръгнал към мен през чукари,
буйни реки и усойни гори.
Снежни вихрушки бе изпреварил,
слънчев летеше на кон бързокрил.
Някой намери ме – бяла и спяща.
Да ме докосне дори не посмя.
Някой ме искаше – топла и зряща,
бе на колèне пред моя праг.
Да, някой ме викаше, после полека
хлопна вратата на моя чертог.
Слънчева флейта след него отекна,
чух конски тропот сред снежен въртоп.
Някой загуби ме днес безвъзвратно.
Злата прокоба от мен не свали.
Тъжен и празен се върна пак в лятото.
Да ме целуне забрави, уви.
6.08.1995
https://www.youtube.com/watch?v=kAOiOa2AHvk
https://www.youtube.com/watch?v=zqg2WeJia48
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
