Някой далечен насън ме повика.
Нещо прошепна ми сребърен глас.
Вън, зад прозореца, с ледена пика
бдеше мъглата в предутринен час.
Някой бе тръгнал към мен през чукари,
буйни реки и усойни гори.
Снежни вихрушки бе изпреварил,
слънчев летеше на кон бързокрил.
Някой намери ме – бяла и спяща.
Да ме докосне дори не посмя.
Някой ме искаше – топла и зряща,
бе на колèне пред моя праг. ...