25.08.2009 г., 20:33 ч.
Послепис на дълго изслушвано недоверие
Искаш да разбиеш мечтите ми?
После да си идеш без да те измъчва съвестта?
Добре!
Пусни една надежда с подрязани криле и...
просто тръгни...
Спокойно! - аз непременно ще се хвана, защото...
... моята страст е да се... надявам!...
... а може дори да ми се присъни мечта...
Не мога да ти обещая свободата -
некадърно пришита в душата ти.
Обикновено на сериозно приемам мечтите,
които са болни и... си ги лекувам до... сбъдване!...
© Георги Колев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
В шепи... на топло... а после пришитите криле оживяват... и най-естественото нещо за тях е... да полетят... живи!
Чудно!!! -
Да, трябва да се внимава с мечтите...Поздрав!
-
много!!!
-
...!!!
Поздравявам те!... -
мечтите ти благодарят. и аз, с тях
-
"Обикновено на сериозно приемам мечтите,
които са болни и... си ги лекувам до... сбъдване!..."
Сърдечни поздрави!
-
Мечтата е стопена капка восък,
опиташ ли с ръце да я докоснеш...
А тая нощ със бинт ще спи Луната,
за да не види никой голотата на мечтата и...!
Лековито е при теб...!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Гого, ако не те познавах щях да те помисля за явен глупак и тайно да ти се възхищавам...Но понеже се знаем мога съвсем публично да ти се възхитя... Стари ми глупчо!