Послепис за Любовта... и свободата
Аз достигнах Луната,
но се връщам за теб,
проумял, че крилата,
що дари ми, с небе...
...............................
Властелинът оттатък
и ми каза: Щом - ти,
ти избра Свободата,
всичко друго изтрил,
ще си пролетен вятър,
ярко слънце след миг,
насред златното лято,
като дъжд ще валиш
и ще пееш с щурците,
с тях листа ще броиш,
пък Зори ще заплитат,
нежност в дивни коси.
А щом хванеш веслата,
сам в морето с мечти,
всред отрязъка кратък:
Тя ще дойде... почти -
сякаш древен остатък,
най - прокълнат народ,
просто тихичък плясък,
след безмислен живот!
.................................
... те ми взеха душата,
с мен - зазидаха в стих,
че съм бил откривател,
но едва ли... щастлив?
Днес си искам обратно,
теб - със всичко преди,
вече знам: Любовта е,
свят, сред който летим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
