ivanleko91 (Ангел Колев)
196 10419
9.06.2012 г., 17:55 ч.

Послепис за Любовта... и свободата 

  Поезия » Философска
1850 0 15

Аз достигнах Луната,
но се връщам за теб,
проумял, че крилата,
що дари ми, с небе...
...............................

Властелинът оттатък
и ми каза: Щом - ти,
ти избра Свободата,
всичко друго изтрил,

ще си пролетен вятър,
ярко слънце след миг,
насред златното лято,
като дъжд ще валиш

и ще пееш с щурците,
с тях листа ще броиш,
пък Зори ще заплитат,
нежност в дивни коси.

А щом хванеш веслата,
сам в морето с мечти,
всред отрязъка кратък:
Тя ще дойде... почти -

сякаш древен остатък,
най - прокълнат народ,
просто тихичък плясък,
след безмислен живот!
.................................

... те ми взеха душата,
с мен - зазидаха в стих,
че съм бил откривател,
но едва ли... щастлив?

Днес си искам обратно,
теб - със всичко преди,
вече знам: Любовта е,
свят, сред който летим...

 

© Ангел Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??