Послеслов
Послеслов
Не, този стих не искам да го пиша.
Всяка думичка кънти. Боли. Сълзи.
Пресяда в гърлото. Не дишам.
Сърцето - свито в ъгъла кърви.
Тишината е като картечен пукот.
Все се цели вляво. Не пропуска.
А мъката - змия в сърцето ми усукана,
на порции горчиви отровата си пуска.
Любов ли е, щом толкова боли?!
До хълбок ампутира жаждата за полет.
Щом залезът до болка прокърви,
тя сипе сол във раните - дълбоко.
Сладка била любовта! Каква наивност!
Лепне вярата от захаросани клишета.
Днес разумът пледира за невинност.
Съдът призна – виновно е сърцето.
Боли от думи. И тишината ме боли.
Но най-боли надеждата ми празна.
Над вярата Дамоклев меч тежи -
ласкателят жестоко се наказва.
Горчи стихът. Като пелин горчи.
През очите горестно потича.
Върху листа бял перото ми кърви…
PS: До сетния си дъх ще те обичам!
valencia_isabella
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Bella Всички права запазени
Леко перо ви желая!
