НЕ МЕ УТЕШАВАЙ ТИ, МИЛА ДЕВОЙКО,
НЕ ВЛИВАЙ В СЪРЦЕТО МИ ПОВЕЧЕ ХЛАД,
ПОДОБНО ПРОЯДЕНА ЖИТНА РЪКОЙКА -
СВЕТА ЩЕ НАПУСНА НЕЗНАЕН И МЛАД.
РАЗСКЪСАНО ТРЪПНЕ СЪРЦЕТО, РАНЕНО
ОТ ХОРСКАТА ГЛУПОСТ И ЗЛИЯ ЕЗИК
И ВСИЧКИ ТРЕВОГИ ВСЕ ТЪЙ НЕИЗМЕННО
ПРОБОЖДАТ ДУШАТА, ПОДОБНО НА ЩИК.
НЕ МЕ УТЕШАВАЙ! ЗНАЙ, НИЩО НЕ МОЖЕ
МЪЛЧАЛИВАТА ГОРЕСТ ДА УТЕШИ.
ПРЕДИ ДА ИЗСЪХНАТ СЪЛЗИТЕ ТИ ОЩЕ,
СМЪРТТА ЩЕ ПОТРОПА НА МОЙТЕ ВРАТИ!