Oct 20, 2007, 8:30 PM

ПОСЛЕСЛОВ

Poetry

817 0 6

НЕ МЕ УТЕШАВАЙ ТИ, МИЛА ДЕВОЙКО,
НЕ ВЛИВАЙ В СЪРЦЕТО МИ ПОВЕЧЕ ХЛАД,
ПОДОБНО ПРОЯДЕНА ЖИТНА РЪКОЙКА -
СВЕТА ЩЕ НАПУСНА НЕЗНАЕН И МЛАД.

РАЗСКЪСАНО ТРЪПНЕ СЪРЦЕТО, РАНЕНО
ОТ ХОРСКАТА ГЛУПОСТ И ЗЛИЯ ЕЗИК
И ВСИЧКИ ТРЕВОГИ ВСЕ ТЪЙ НЕИЗМЕННО
ПРОБОЖДАТ ДУШАТА, ПОДОБНО НА ЩИК.

НЕ МЕ УТЕШАВАЙ! ЗНАЙ, НИЩО НЕ МОЖЕ
МЪЛЧАЛИВАТА ГОРЕСТ ДА УТЕШИ.
ПРЕДИ ДА ИЗСЪХНАТ СЪЛЗИТЕ ТИ ОЩЕ,
СМЪРТТА ЩЕ ПОТРОПА НА МОЙТЕ ВРАТИ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Черна_Роза (Жулиета Великова)

Защо толкова песимизъм...,дали автора или лирическия нещо съдбоносно е преживял...или ?? Доста краен стих ...и ме натъжи ! Желая ти повече вяра и усмивки ,Агоп !

2009-08-18T21:18:35+03:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Не я пускай тази смърт, ако потропа, иначе стиха си го бива!

2007-10-21T16:39:43+03:00
Aske (Петя Косева)

Не,не се усмихвай...плачи!
"Смъртта е занимание самотно..." - сигурно!Но не по-самотно от живота...

Много хубаво стихотворение!

2007-10-21T10:15:46+03:00
Apaika (Арлина)

"Смъртта е занимание самотно!" ...
!!!...не я кани преди да си узнал как предпочита да си пие чая...

2007-10-20T21:08:58+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Браво!!!

2007-10-20T20:40:54+03:00