Послеслов
Колко тъга и обич заедно тук
в последните думи на писмото,
падаща от лицето тежка като чук –
една сълза замести клеймото.
След раздялата в онзи подъл час
аз още съм сам, ти с нова любов –
за да не забравиш спомена за нас,
оставям ти този кратък послеслов:
Останеш ли сама, ела, ще бъда там –
ще дойда, дори и да не съм вече сам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никица Христов Всички права запазени
!
