Послушах сърцето си
Казват, събират се хората,
само ако Бог така е решил
и няма смисъл да моля,
ако сега си отидеш ти...
Послушах сърцето си -
да послушам главата си,
да забравя лицето ти,
така променям съдбата си.
Няма кой да го върне
времето с нас назад,
защото си вече тръгнала
сама срещу целия свят...
... както го правиш със себе си,
сякаш променяш нещата,
аз послушах сърцето си,
да послушам главата си...
Нарича се рицарство -
да те пусна да отлетиш,
когато искаш го истински,
когато не аз, а си сигурна ти!
Докато скиташ навънка,
забрави какво сме си правили,
да не вземеш да сбъркаш,
кое е наистина забравено...
Не може да го оправим -
каквото сме вече решили,
ти ако искаш да страдаш,
недей да го криеш -
тези сълзи, тези болки,
трябва от теб да излязат,
а ако някак не може,
не ги задържай напразно!
Защото събират се хора,
само ако те така са решили
и няма смисъл да моля,
ако сега си отидеш и ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени
