9.11.2006 г., 11:54  

Послушния и скучния

729 0 1

Позицията първа, някой ден,

ще бъде, не на първо място...

Послушният –
не скучен е, кретен,

а със живота,
е наясно.

 

Че, който много рита –
ритат...

И скучният изпитвал е това.

Той знае,
че в забвение отлитат,

дори най-щурите дела.

 

И затова спокойно си живее,

и носи своя земен дял –

той може,
като славей да не пее,

ала не е и с глас,
на папагал.

 

Послушният –
ослушва се, накратко.

Внимава, накъде ще стъпи
с крак.


А скучният във него,

дреме сладко,

че знае –
пръв ще бъде пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...