Nov 9, 2006, 11:54 AM  

Послушния и скучния

  Poetry
735 0 1

Позицията първа, някой ден,

ще бъде, не на първо място...

Послушният –
не скучен е, кретен,

а със живота,
е наясно.

 

Че, който много рита –
ритат...

И скучният изпитвал е това.

Той знае,
че в забвение отлитат,

дори най-щурите дела.

 

И затова спокойно си живее,

и носи своя земен дял –

той може,
като славей да не пее,

ала не е и с глас,
на папагал.

 

Послушният –
ослушва се, накратко.

Внимава, накъде ще стъпи
с крак.


А скучният във него,

дреме сладко,

че знае –
пръв ще бъде пак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...