9 нояб. 2006 г., 11:54  

Послушния и скучния

736 0 1

Позицията първа, някой ден,

ще бъде, не на първо място...

Послушният –
не скучен е, кретен,

а със живота,
е наясно.

 

Че, който много рита –
ритат...

И скучният изпитвал е това.

Той знае,
че в забвение отлитат,

дори най-щурите дела.

 

И затова спокойно си живее,

и носи своя земен дял –

той може,
като славей да не пее,

ала не е и с глас,
на папагал.

 

Послушният –
ослушва се, накратко.

Внимава, накъде ще стъпи
с крак.


А скучният във него,

дреме сладко,

че знае –
пръв ще бъде пак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...