9 nov 2006, 11:54  

Послушния и скучния

  Poesía
731 0 1

Позицията първа, някой ден,

ще бъде, не на първо място...

Послушният –
не скучен е, кретен,

а със живота,
е наясно.

 

Че, който много рита –
ритат...

И скучният изпитвал е това.

Той знае,
че в забвение отлитат,

дори най-щурите дела.

 

И затова спокойно си живее,

и носи своя земен дял –

той може,
като славей да не пее,

ала не е и с глас,
на папагал.

 

Послушният –
ослушва се, накратко.

Внимава, накъде ще стъпи
с крак.


А скучният във него,

дреме сладко,

че знае –
пръв ще бъде пак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...