Позицията първа, някой ден,

ще бъде, не на първо място...

Послушният –
не скучен е, кретен,

а със живота,
е наясно.

Че, който много рита –
ритат...

И скучният изпитвал е това.

Той знае,
че в забвение отлитат,

дори най-щурите дела.

И затова спокойно си живее,

и носи своя земен дял –

той може,
като славей да не пее,

ала не е и с глас,
на папагал.

Послушният –
ослушва се, накратко.

Внимава, накъде ще стъпи
с крак.

А скучният във него,

дреме сладко,

че знае –
пръв ще бъде пак.