danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
17.01.2013 г., 0:43 ч.

Посока 

  Поезия » Любовна
932 0 4

Храм да беше, в глуха тишина

щях да те открия по звездите…

Път да гонех, стихне ли светът,

скитниците щях за теб да питам.

 

Нощ да беше, ей това небе

щеше да подпали хоризонта.

А в зората изгревът смутен

щом решил е с огън да ме помни,

 

щях да питам, има ли те в мен,

хукнала след босите си мисли…

И когато вятърът се спре

с южен дъх Земята да разлисти,

 

щях да знам, че точно тук и днес,

целият ти свят е моя клетва –

тихо приютена в две ръце.

И в мечти, които все те следват…

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??