danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
Jan 17, 2013, 12:43 AM

Посока 

  Poetry » Love
901 0 4

Храм да беше, в глуха тишина

щях да те открия по звездите…

Път да гонех, стихне ли светът,

скитниците щях за теб да питам.

 

Нощ да беше, ей това небе

щеше да подпали хоризонта.

А в зората изгревът смутен

щом решил е с огън да ме помни,

 

щях да питам, има ли те в мен,

хукнала след босите си мисли…

И когато вятърът се спре

с южен дъх Земята да разлисти,

 

щях да знам, че точно тук и днес,

целият ти свят е моя клетва –

тихо приютена в две ръце.

И в мечти, които все те следват…

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??