8.11.2009 г., 2:14

***(посока)

1.7K 0 28



Късно е... дълго потеглям -

чака ме крив път, невървян.

Тъмно е вън. В мен е мръкнало.

А небето е бяло - 

сякаш топла тъга.

Най-предано води ме

измежду паднали клони,

минали стъпки и чужди листа

към вкъщи.

Не. 


У дома.









 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Късно е... дълго потеглям"

    У дома -
    най-светлото светло...

    поздрав!*
  • Правилната посока!!!
  • Дааа! Много фин нюанс на смисъла! - не вкъщи - удома! Дълго и трудно е пътуването което завършва "у дома"...Благодаря ти за миналото, за строшените клони, за чуждите листа и за бялото като тъга небе...И аз се върнах...
  • Да, наистина е различен пътя към дома ....разбирам те много добре!...замисляш ....отново !
  • Пътят към дома винаги предизвиква трепети!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...