Късно е... дълго потеглям -
чака ме крив път, невървян.
Тъмно е вън. В мен е мръкнало.
А небето е бяло -
сякаш топла тъга.
Най-предано води ме
измежду паднали клони,
минали стъпки и чужди листа
към вкъщи.
Не.
У дома.
© Дора Павлова Всички права запазени
У дома -
най-светлото светло...
поздрав!*