Nov 8, 2009, 2:14 AM

***(посока)

  Poetry
1.7K 0 28



Късно е... дълго потеглям -

чака ме крив път, невървян.

Тъмно е вън. В мен е мръкнало.

А небето е бяло - 

сякаш топла тъга.

Най-предано води ме

измежду паднали клони,

минали стъпки и чужди листа

към вкъщи.

Не. 


У дома.









 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Късно е... дълго потеглям"

    У дома -
    най-светлото светло...

    поздрав!*
  • Правилната посока!!!
  • Дааа! Много фин нюанс на смисъла! - не вкъщи - удома! Дълго и трудно е пътуването което завършва "у дома"...Благодаря ти за миналото, за строшените клони, за чуждите листа и за бялото като тъга небе...И аз се върнах...
  • Да, наистина е различен пътя към дома ....разбирам те много добре!...замисляш ....отново !
  • Пътят към дома винаги предизвиква трепети!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...