8 nov 2009, 2:14

***(посока)

  Poesía
1.7K 0 28



Късно е... дълго потеглям -

чака ме крив път, невървян.

Тъмно е вън. В мен е мръкнало.

А небето е бяло - 

сякаш топла тъга.

Най-предано води ме

измежду паднали клони,

минали стъпки и чужди листа

към вкъщи.

Не. 


У дома.









 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Късно е... дълго потеглям"

    У дома -
    най-светлото светло...

    поздрав!*
  • Правилната посока!!!
  • Дааа! Много фин нюанс на смисъла! - не вкъщи - удома! Дълго и трудно е пътуването което завършва "у дома"...Благодаря ти за миналото, за строшените клони, за чуждите листа и за бялото като тъга небе...И аз се върнах...
  • Да, наистина е различен пътя към дома ....разбирам те много добре!...замисляш ....отново !
  • Пътят към дома винаги предизвиква трепети!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...