8 nov 2009, 2:14

***(посока)

  Poesía
1.7K 0 28



Късно е... дълго потеглям -

чака ме крив път, невървян.

Тъмно е вън. В мен е мръкнало.

А небето е бяло - 

сякаш топла тъга.

Най-предано води ме

измежду паднали клони,

минали стъпки и чужди листа

към вкъщи.

Не. 


У дома.









 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Късно е... дълго потеглям"

    У дома -
    най-светлото светло...

    поздрав!*
  • Правилната посока!!!
  • Дааа! Много фин нюанс на смисъла! - не вкъщи - удома! Дълго и трудно е пътуването което завършва "у дома"...Благодаря ти за миналото, за строшените клони, за чуждите листа и за бялото като тъга небе...И аз се върнах...
  • Да, наистина е различен пътя към дома ....разбирам те много добре!...замисляш ....отново !
  • Пътят към дома винаги предизвиква трепети!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...