Загубих посоката.
А дъждът заваля.
Намокри ми дрехата
и бавно се спусна мъгла.
Сега къде да те търся?
Не викам, а тихо мълча,
ако ставаше с викане,
сигурно щях да крещя.
Ако ставаше с тичане,
щях да тичам сега.
Но загубих посоката
и дъждът заваля.
© Любица Бошлова Всички права запазени
Поздрави!