Посока
П О С О К А
Една трайна посока, един вечен покров –
неизменно вградени в моя вътришен зов.
Една луда вихрушка все препуска в галоп.
Ту извие над пътя, ту се свие във сноп.
Във света безизходен вечно търся врата.
От проклятия тъмни аз плета свобода.
Във сърцето си трупам събрания гнет,
но с вълшебство го хвърлям в изгнилия плет.
Една трайна посока – тя е истинска в мен.
Час след час приближавам незнайния ден
и покрова небесен все на там ме зове.
Приближавам към него. Той край мене снове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени