17 dic 2014, 7:43

Посока 

  Poesía » Filosófica
480 0 11

                                                        П О С О К А

 

                              

                                                        Една трайна посока, един вечен покров –

                                                        неизменно вградени в моя вътришен зов.

                                                        Една луда вихрушка все препуска в галоп.

                                                        Ту извие над пътя, ту се свие във сноп.

                                                        Във света безизходен вечно търся врата.

                                                        От проклятия тъмни аз плета свобода.

                                                        Във сърцето си трупам събрания гнет,

                                                        но с вълшебство го хвърлям в изгнилия плет.

                                                        Една трайна посока – тя е истинска в мен.

                                                        Час след час приближавам незнайния ден

                                                        и покрова небесен все на там ме зове.

                                                        Приближавам към него. Той край мене снове.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Съвършено поетично бисерче!
    С малко думи е казано всичко!
    Много ми хареса, възхитена съм!
    Поздрави и от мен за мъдрата поетеса!
    Весела Коледа и щастлива 2015г., мила Стойна!
    Бъди!
  • Силно - много силно! Стояна - мило и нeжно остаряващо момичe - БЪДИ ВСE ТАКА ЖИВА И ДEЙНА! Бог с тeб! 6+ !!!
  • Приятели, добра вечер!Благодаря на всички за вниманието -и за позитивните и за негативните коментари! Човек от всичко се учи.
    Простете ми за сгрешената буква! На всеки се случва да сгреши.
    Не всички хора харесват едно и също нещо.Добре, че е така.Еднообразието щеше да ни направи безразлични към всичко.
    На всички пожелавам весели Коледни и Новогодишни празници!
    Да сте живи, да сте здрави и от Бог благословени! Стойна
  • Възхищавам ти се, Стойна! Да имаш силата и волята на тази възраст да се научиш да работиш с компютър и да ни радваш с хубавите си стихотворения... Майка ми не би могла да направи това, а така ми се иска да можеше... Поздравления за силата на духа и за творбите, които публикуваш в сайта! А за поправянето на някои неволни правописни грешки си има редактори.
  • Много потискащо въздействие...!!!
  • Много добър стих! Поздравявам те за посланието и мъдростта, която ни носи!
  • Тези редови са ми самоцелни

    Във сърцето си трупам събрания гнет,
    но с вълшебство го хвърлям в изгнилия плет.

    Също и "плетенето" на свобода.
  • Браво, Стойна! Поздравления за това стихотворение. Стигаш до силни и дълбоки прозрения. Истинска малка философия за живота:

    "Във света безизходен вечно търся врата.
    От проклятия тъмни аз плета свобода...
    Една трайна посока – тя е истинска в мен.
    Час след час приближавам незнайния ден
    и покрова небесен все натам ме зове.
    Приближавам към него. Той край мене снове."

    ОКО на поетичния текст и носител на основното му философско послание!

    От мен - най-висока оценка!
  • Всички пътища водят към Рим!И всички житейски пътища водят към "незнайния ден".
    "Една трайна посока- тя е истинска в мен.
    Час след чес приближавам незнайния ден
    и покрова небесен все натам ме зове".
    Това е най-трайната посока, която следваме в живота си!
    Харесах, Стойне, и го оценявам!Бъди и отдалечавай този незнаен ден!
  • Хареса ми, има някои много добри попадения.
  • От проклятия тъмни аз плета свобода. Страхотно! Много ми хареса! Поздрави!
Propuestas
: ??:??