danigallery (Йорданка Господинова)
388 1671
26.02.2012 г., 0:05 ч.

Посоки 

  Поезия » Любовна
739 0 9

Един живот, а толкова посоки,

и толкова отворени врати…

Как всичките докрай да ги обходя,

без да нагазя в мътните води?

 

Една любов, а с толкова откоси

разкъсваме безкрая на мига.

И после, полудели от въпроси,

сълзите ни осъмват в тишина…

 

От жажда се взривява небосклонът

и тъжно във душите ни вали.

Успях ли твойто утро да догоня,

щом миналото още ме боли?

 

И как да продължа да бъда жива,

ако предам мечтите си сега…

Дори небето се оголва сиво,

когато ме боли от самота.

 

Все още във очите ти се вричам,

и вечно търся вярната следа.

И мога до полуда да обичам,

защото вярвам в теб и любовта. 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??