danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
Feb 26, 2012, 12:05 AM

Посоки 

  Poetry » Love
791 0 9

Един живот, а толкова посоки,

и толкова отворени врати…

Как всичките докрай да ги обходя,

без да нагазя в мътните води?

 

Една любов, а с толкова откоси

разкъсваме безкрая на мига.

И после, полудели от въпроси,

сълзите ни осъмват в тишина…

 

От жажда се взривява небосклонът

и тъжно във душите ни вали.

Успях ли твойто утро да догоня,

щом миналото още ме боли?

 

И как да продължа да бъда жива,

ако предам мечтите си сега…

Дори небето се оголва сиво,

когато ме боли от самота.

 

Все още във очите ти се вричам,

и вечно търся вярната следа.

И мога до полуда да обичам,

защото вярвам в теб и любовта. 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??