Посоки
Един живот, а толкова посоки,
и толкова отворени врати…
Как всичките докрай да ги обходя,
без да нагазя в мътните води?
Една любов, а с толкова откоси
разкъсваме безкрая на мига.
И после, полудели от въпроси,
сълзите ни осъмват в тишина…
От жажда се взривява небосклонът
и тъжно във душите ни вали.
Успях ли твойто утро да догоня,
щом миналото още ме боли?
И как да продължа да бъда жива,
ако предам мечтите си сега…
Дори небето се оголва сиво,
когато ме боли от самота.
Все още във очите ти се вричам,
и вечно търся вярната следа.
И мога до полуда да обичам,
защото вярвам в теб и любовта.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
