9.03.2016 г., 17:03 ч.

Поспри ... 

  Поезия
532 0 10

 

 

Имаш ли малко време?

Поспри, да те погледам.

Очите ти да видя, двете,

с които живея денем ...

 

нощем ги сънувам,

бистри езера пред мене,

хвърлям се и плувам,

дъх не мога да поема.

 

Имаш ли малко време?

Поспри, да те погледам.

Да заглъхне удара в сърцето

о подводния камък - за последно ...

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря сърдечно за позитивните коментари и оценки на всички приятели, посещаващи страничката ми! Топли поздрави!
  • Харесва ми!
  • Пази си сърцето
    това което виждаш,сънуваш
    няма да е последно!
    Поздрав!
  • Очите говорят. Не са нужни думи. В тях се крие всичко. Много красиво стихотворение! Поздравления!
  • Хубаво! Финалът внушава несподеленост...
  • Красиви, обични думи! Много ми хареса, Валяк!
  • красиво е - така го чувстваш!
  • Струва ми се, че последните два стиха са излишни! Иначе е хубаво!
  • Хубаво е!!!
  • Когато един гмуркач се натъкне на огромен подводен камък, покрит с остри миди - задължителен елемент е спасителна жилетка и основни умения да се измъкне невредим..., в противен случай получава физически тъканно увреждане, което понякога носи голям риск...
    "Очите ти да видя, двете,
    с които живея денем ...

    нощем ги сънувам,
    бистри езера пред мене,
    хвърлям се и плувам,
    дъх не мога да поема."
Предложения
: ??:??