По светлата пътечка на Съня
целувам непокорните ти стъпки.
И пак те търся.Падам ...и летя
над думите неказани и скъпи.
А ти си някъде по пътя към Деня,
в който отново дълго ще те чакам.
Напивам Спомена с пенливата Мечта,
Той помни как за теб е пял и плакал.
Поспри в съня ми. Само миг в мига.
Чуй ехото на моето признание.
После тръгни си заедно с дъжда
на моите нестихващи желания.
И щом отново те дари Денят,
след изгрева на дългочаканото сбъдване...
Ще те целувам и отново ще мълча,
защото ти в съня си си ме чул...
https://www.youtube.com/watch?v=fRpuBL5K4do
© Веселка Стойнева Всички права запазени