Поспря за мъничко при мене
и ми даде хляб.
Изтри сълзите ми солени -
силата си вля.
Запя ми тихо с глас вълшебен -
светла песен бе.
И сякаш засия във мене
цялото небе...
Понесоха ме лекокрили
птици на ята...
За малко бе ме посетила,
блага - Любовта.
© Вилдан Сефер Всички права запазени