Постеля от есенни цветя
Едно много отдавна написано стихотворение, в което опитах да предам в рими символиката на някои есенни цветя. А какво по-подходящо време да го публикувам, от сега, когато есента вече чука на вратата.
Направих си от спомени постеля,
тъках я с нежност, с топли цветове,
дарих й обич - нощем да си я поделяме,
скрих в нишките й слънце и небе.
Направих си от спомени постеля,
втъках във нея есенни цветя,
всяко спомен със сърцето ми споделя,
крие чудни тайни в своите листа.
В нежна белота е скрила хризантемата
една любов, цъфтяща във доверие,
истинска в лъчите юлски на зората,
не фалш на думи, чувства в лицемерие.
Циклами... тези тъй усмихнати цветя
напомнят ми за вярност неувяхваща,
за приятели добри във трудни времена,
за думи топли, обич неугасваща.
А ето там и далията тихо се подава,
така красиво е разперила листа.
Разказва злото как се побеждава
с достойнство твърдо и душевна красота.
Така изпъстрих с спомени постелята,
с красиви, живи есенни цветя.
Те пазят светлина отминала,
цъфтят в душата ми дори в снега.
© Истинска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ами остава да идем и да отворим на есента да влезе! Хубав стих!
-
Ухае много хубаво!
-
Те пазят светлина отминала,
цъфтят в душата ми дори в снега.
Красиво! -
Повече от прекрасен!Дава страшно много на всички нас!
-
радвам се, че продължаваш да пишеш, пишеш прекрасно!
(...Егати, известно време не публикувах и не се мярках много много из сайта, а днес, когато ми беше противно настроението и бях вдъхновен да напиша стихче, влизам тук и кво да видя - три - четри ника на хора които значат много за мен. Това е прекрасен сайт... ) -
Ех, че нежна постеля... красива, с топли цветове, нюанси на обич...
Много, много ми хареса
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
