Постеля от есенни цветя
Едно много отдавна написано стихотворение, в което опитах да предам в рими символиката на някои есенни цветя. А какво по-подходящо време да го публикувам, от сега, когато есента вече чука на вратата.
Направих си от спомени постеля,
тъках я с нежност, с топли цветове,
дарих й обич - нощем да си я поделяме,
скрих в нишките й слънце и небе.
Направих си от спомени постеля,
втъках във нея есенни цветя,
всяко спомен със сърцето ми споделя,
крие чудни тайни в своите листа.
В нежна белота е скрила хризантемата
една любов, цъфтяща във доверие,
истинска в лъчите юлски на зората,
не фалш на думи, чувства в лицемерие.
Циклами... тези тъй усмихнати цветя
напомнят ми за вярност неувяхваща,
за приятели добри във трудни времена,
за думи топли, обич неугасваща.
А ето там и далията тихо се подава,
така красиво е разперила листа.
Разказва злото как се побеждава
с достойнство твърдо и душевна красота.
Така изпъстрих с спомени постелята,
с красиви, живи есенни цветя.
Те пазят светлина отминала,
цъфтят в душата ми дори в снега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Истинска Всички права запазени
