Пости
Седем дена, седем нощи,
реши Дрина... да попости.
Скри сланината дълбоко
и бурканите с месото,
всичките луканки и суджуци
замаскира във пролуци.
И настрои се с молитва...
от всичко сладко да отвиква.
Да не кусва хляб трошица
щот... ша става кат мушица.
С чайове се зареди-
шипки, мащерки, липи.
Мед по малко и за сладост
в дни останали без радост.
Чушки печени и зеле
тиква, броколи и лук,
ще вари и задушава смело
на лакомията напук.
А по телевизора проклет
бълват чудеса с реклама:
„Купете си от "Орехите" шпек!“
Сладкарница "Неделя" ви кани
на торта със три вида сметана.“
Метна чехъла в екрана
щот слюнка дъвче отзарана.
А червата куркат в хор
гладни като цял отбор.
Мина ден, дойде и втори
вие ѝ се свят в зори...
с воля силна ще се бори
с инат на всичко... ще държи.
Фитнес някакви треньори
думат спорт, движение значи...
клякане, коремни преси
кожата да не овеси.
Ала в гладната уста
цял оркестър свири:
"Дай храна, о дай храна!
стомахът белким да се смири.
Стигна като в полусън...
в кухнята приседна...
и вторачи поглед зъл
към хладилника отсреща.
Че отвори го полека и
надзърна с мъка....,
две самотнички кюфтета
мъдреха се тука.
"Ще си ръфна само малко!"
мислеше си Дрина...
но отръфа половина
с остри зъби- гилотина,
после ги налапа двете
без да се замисли...
И се плесна по челото
„Божкеей, не устисках!“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
