1.10.2020 г., 12:48

Постлюбов...

375 0 0

 

Постлюбов...

 

Ти събери́ каквото е останало,

класирай го по начин нов

и някога (в нощи́те безлюбовните)

ела да си играем на Любов!...

 

И ако нещо скъпо е опазено:

от чувствата, от спомена, от мен –

възможно е и с повече фантазия

да живне пак... Макар и не съвсем!...

 

... Не съществува знам това понятие:

на „постлюбов“, но как да нарека кажи́

когато днес в неведоми обятия

една обичана преди жена – лежи...

 

Опитвам се и да забравя вече -

безумието в нашите мечти

и как в една сега далечна вечер...

целувах две разплакани очи...

 

30.09.2020.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...