Постлюбов...
Ти събери́ каквото е останало,
класирай го по начин нов
и някога (в нощи́те безлюбовните)
ела да си играем на Любов!...
И ако нещо скъпо е опазено:
от чувствата, от спомена, от мен –
възможно е и с повече фантазия
да живне пак... Макар и не съвсем!...
... Не съществува знам това понятие:
на „постлюбов“, но как да нарека кажи́
когато днес в неведоми обятия
една обичана преди жена – лежи...
Опитвам се и да забравя вече -
безумието в нашите мечти
и как в една сега далечна вечер...
целувах две разплакани очи...
30.09.2020.
© Коста Качев Все права защищены