Постой на топло в моята душа...
Да беше просяк, щях да те нахраня,
бездомен да си, щях да приютя,
далечен гост – в домът си ще поканя,
разплакано дете – ще утеша!
Да беше облак, щях да се покрия
та суха да остана след дъжда,
дълбока тайна, щях да те разкрия,
но ти си спомен в мъничка сълза.
Понякога ме водиш в друго време,
градина, куче, слънце и цветя,
дори на припек, сива котка дреме,
а аз съм малка, с босички крака.
И баба виждам, песен пак захвана,
плете чорапи, слага очила.
Е, щом си спомен, можеш да останеш,
постой на топло в моята душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
