rumbic (Руми)
328 4729
3.10.2019 г., 17:41 ч.

Постой на топло в моята душа... 

  Поезия
840 13 9

 

Да беше просяк, щях да те нахраня,
бездомен да си, щях да приютя,
далечен гост – в домът си ще поканя,
разплакано дете – ще утеша!

 

Да беше облак, щях да се покрия
та суха да остана след дъжда,
дълбока тайна, щях да те разкрия,
но ти си спомен в мъничка сълза.

 

Понякога ме водиш в друго време,
градина, куче, слънце и цветя,
дори на припек, сива котка дреме,
а аз съм малка, с босички крака.

 

И баба виждам, песен пак захвана,
плете чорапи, слага очила.
Е, щом си спомен, можеш да останеш,
постой на топло в моята душа!

© Руми Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Топъл и съкровен стих, Руми! Благодаря ти!
  • Затрогваща, пленителна и толкова човешки близка поезия ни поднасяш, Руми,такава че читателят не може да остане равнодушен към нея. Бъди благословена да пишеш все така!
  • Благодаря ви от сърце, скъпи приятели! Прегръщам ви!
  • Споменът винаги стопля когато е роден от любов.
  • Нежен стих! Нека всички спомени, които топлят душата ни да са добре дошли! Поздравления, Руми!
  • Нежно посвещени, Руми! Милите спомени винаги стоплят душата.
  • Прекрасно е, Руми! Поздрави!
  • Най-напред искам да ти благодаря за този топъл и човешки коментар, скъпа Руми, който направи на стихотворението ми "По-скъпоценно от живота". То засяга един свиден за мен спомен, който някои в този сайт поругаха, при това умишлено. И в твоето прекрасно стихотворение става дума за свиден спомен. Ти неведнъж в своите стихове ни представяш образа на баба си от онова - "друго време". Аз сякаш я виждам до теб - малкото момиченце, което вече пораснало пише толкова човешка, топла и въздействаща поезия. Спомените за нашите ближни са последното ни убежище-заслон, в който да се приютим, преследвани от мъглите на времето:

    "Понякога ме водиш в друго време, градина, куче, слънце и цветя,
    дори на припек, сива котка дреме, а аз съм малка, с босички крака.
    И баба виждам, песен пак захвана, плете чорапи, слага очила.
    Е, щом си спомен, можеш да останеш, постой на топло в моята душа!"

    Четейки тези редове, ми се прииска да те прегърна приятелски и да ти кажа, че те очаква още много щастие!
  • Хубаво нещо са спомените и все пак живей повече с настоящето,Руми,радвай му се,а спомените остави за тъжното време на старостта!...Толкова ще ти трябват тогава...
Предложения
: ??:??